„СВЯЩЕННЫЙ БЛАГОВЕСТ ТОРЖЕСТВЕННО ЗВУЧИТ…”
Яков Петрович Полонский (1819-1898 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАМБАНЕН БЛАГОВЕСТ СВЕЩЕН ЗВУЧИ
Камбанен благовест свещен звучи и пак
сред храмовете ни – тамян и песнопения.
Аз искам да се моля, но тежи съмнение,
в душата святи помисли потъват в мрак.
И вярвам, и да вярвам аз не смея,
със страх обзема ме чаровната мечта,
пред себе си да лицемеря не умея,
блуждае бледият ми разум в пустота;
и нищо тази пустота не озарява,
спи моят факел в бурите навън,
в бездушен мрак над воплите остава
живот... Животът ни – неразбираем сън.
Ударения
КАМБАНЕН БЛАГОВЕСТ СВЕЩЕН ЗВУЧИ
КамбАнен благовЕст свештЕн звучИ и пАк
сред хрАмовете ни – тамЯн и песнопЕния.
Аз Искам да се мОля, но тежИ съмнЕние,
в душАта свЯти пОмисли потЪват в мрАк.
И вЯрвам, и да вЯрвам Аз не смЕя,
със стрАх обзЕма ме чарОвната мечтА,
пред сЕбе си да лицемЕря не умЕя,
блуждАе блЕдият ми рАзум в пустотА;
и нИшто тАзи пустотА не озарЯва,
спи мОят фАкел в бУрите навЪн,
в бездУшен мрАк над вОплите остАва
живОт... ЖивОтът ни – неразбирАем сЪн.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Яков Полонский
СВЯЩЕННЫЙ БЛАГОВЕСТ ТОРЖЕСТВЕННО ЗВУЧИТ…
Священный благовест торжественно звучит –
Во храмах фимиам, – во храмах песнопенье;
Молиться я хочу, но тяжкое сомненье
Святые помыслы души моей мрачит.
И верю я – и вновь не смею верить,
Боюсь довериться чарующей мечте,
Перед самим собой боюсь я лицемерить,
Рассудок бедный мой блуждает в пустоте;
И эту пустоту ничто не озаряет,
Дыханьем бурь мой светоч погашен,
Бездонный мрак на вопль не отвечает,
А жизнь – жизнь тянется как непонятный сон.